17 oct 2005, 19:24

Tи си 

  Poesía
1691 0 2




Душата ми за теб жадува,
ти си мойта светлина,
като слънце във пустиня,
като полъх в утринта.

Не,не мога да забравя
нежната ти красота,
ти в душата ми остави
част от твоята душа.

Думите отлитат лесно,
днес кънтят,а утре-дим,
споменът бледнее често
в този свят неотразим.

Времето не ни прощава,
да простя и аз-защо?
Белег груб ще изкопая
във снагата на дърво.

Нека той остави спомен,
нека някой да чете,
нечий стих така отронен,
доказателство с клеймо.


© Нико Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??