Душата ми за теб жадува,
ти си мойта светлина,
като слънце във пустиня,
като полъх в утринта.
Не,не мога да забравя
нежната ти красота,
ти в душата ми остави
част от твоята душа.
Думите отлитат лесно,
днес кънтят,а утре-дим,
споменът бледнее често
в този свят неотразим.
Времето не ни прощава,
да простя и аз-защо?
Белег груб ще изкопая
във снагата на дърво.
Нека той остави спомен,
нека някой да чете,
нечий стих така отронен,
доказателство с клеймо.
© Нико All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
