Душата ми за теб жадува,
ти си мойта светлина,
като слънце във пустиня,
като полъх в утринта.
Не,не мога да забравя
нежната ти красота,
ти в душата ми остави
част от твоята душа.
Думите отлитат лесно,
днес кънтят,а утре-дим,
споменът бледнее често
в този свят неотразим.
Времето не ни прощава,
да простя и аз-защо?
Белег груб ще изкопая
във снагата на дърво.
Нека той остави спомен,
нека някой да чете,
нечий стих така отронен,
доказателство с клеймо.
© Нико All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
