Tи си
Душата ми за теб жадува,
ти си мойта светлина,
като слънце във пустиня,
като полъх в утринта.
Не,не мога да забравя
нежната ти красота,
ти в душата ми остави
част от твоята душа.
Думите отлитат лесно,
днес кънтят,а утре-дим,
споменът бледнее често
в този свят неотразим.
Времето не ни прощава,
да простя и аз-защо?
Белег груб ще изкопая
във снагата на дърво.
Нека той остави спомен,
нека някой да чете,
нечий стих така отронен,
доказателство с клеймо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Всички права запазени
