27 oct 2007, 22:04

Ти си единствената

2.3K 1 2
Аз бях вчера сляп за теб,
търсех сред тълпи наред
поне един знак, че си там,
но пак бях сам.
Не видях сред хората
ни една, която дори да
прилича на теб.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

Аз бях вчера луд по теб
и сърцето се разбунтува
срещу моята слепота,
докато умът не прозря.
Не бях аз слепия, а любовта.
Пътищата ни се разделиха
и сякаш тя умря.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

И тогава в един мрачен ден,
аз се отправих надалеч,
където да намеря мен и
внезапно ме озари светлина.
Ти, която се криеше от целия свят,
сега се появи пред мен,
беше сякаш невидима хлад,
а сега бе показана от слънчев лъч.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.
Аз убих любовта в мен,
застрелях и сърцето в мен,
и сега аз съм просто труп.
Не ме намираш променен,
защото вече не съм тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...