27 окт. 2007 г., 22:04

Ти си единствената

2.3K 1 2
Аз бях вчера сляп за теб,
търсех сред тълпи наред
поне един знак, че си там,
но пак бях сам.
Не видях сред хората
ни една, която дори да
прилича на теб.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

Аз бях вчера луд по теб
и сърцето се разбунтува
срещу моята слепота,
докато умът не прозря.
Не бях аз слепия, а любовта.
Пътищата ни се разделиха
и сякаш тя умря.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

И тогава в един мрачен ден,
аз се отправих надалеч,
където да намеря мен и
внезапно ме озари светлина.
Ти, която се криеше от целия свят,
сега се появи пред мен,
беше сякаш невидима хлад,
а сега бе показана от слънчев лъч.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.
Аз убих любовта в мен,
застрелях и сърцето в мен,
и сега аз съм просто труп.
Не ме намираш променен,
защото вече не съм тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...