Аз бях вчера сляп за теб,
търсех сред тълпи наред
поне един знак, че си там,
но пак бях сам.
Не видях сред хората
ни една, която дори да
прилича на теб.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

Аз бях вчера луд по теб
и сърцето се разбунтува
срещу моята слепота,
докато умът не прозря.
Не бях аз слепия, а любовта.
Пътищата ни се разделиха
и сякаш тя умря.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

И тогава в един мрачен ден,
аз се отправих надалеч,
където да намеря мен и
внезапно ме озари светлина.
Ти, която се криеше от целия свят,
сега се появи пред мен,
беше сякаш невидима хлад,
а сега бе показана от слънчев лъч.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.
Аз убих любовта в мен,
застрелях и сърцето в мен,
и сега аз съм просто труп.
Не ме намираш променен,
защото вече не съм тук.