30 abr 2010, 22:21

Ти си любовта!

  Poesía
1.2K 0 4

 



Ти си, ти, слънцето в студа, 

моята любов, моята мечта.


Виждам те всеки ден, но все мълча, 

нямам смелост да споделя за обичта.


В очите ти виждам пролетта,

но не знам...

Дали ще стопли моята душа? 

Или в сърцето ми завинаги ще остане есента 

сезонът на мрака и вечната тъга.


Няма да спра да вярвам в теб и любовта,

защото човек без вяра е човек без душа.


Дори само наум името ти да шептя,

знай, че усмивката ти 

ме прави най-щастлив на света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Митко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...