Ти си, ти, слънцето в студа,
моята любов, моята мечта.
Виждам те всеки ден, но все мълча,
нямам смелост да споделя за обичта.
В очите ти виждам пролетта,
но не знам...
Дали ще стопли моята душа?
Или в сърцето ми завинаги ще остане есента
сезонът на мрака и вечната тъга.
Няма да спра да вярвам в теб и любовта,
защото човек без вяра е човек без душа.
Дори само наум името ти да шептя,
знай, че усмивката ти
ме прави най-щастлив на света.
© Митко All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
