Когато погледа ми се огледа в твоя,
в стомаха прималя ми от любов,
и виждах само теб сред всички хора
и пожелах си да съм твоя аз до гроб.
Усмихна ми се прелъстително и нежно,
докосна плахо моята ръка,
след допира ти исках до полуда
да властвам аз над твоята душа.
Съдбата бе решила да ни срещне,
за да изпита нашите сърца
и вкопчени един за друг поехме
да извървим живота си на таз земя.
След толкова години пак сме двама,
преглътнали и болка, и тъга,
за обичта ни безгранична хапче няма,
защото ние сме една душа.
© Неземна Todos los derechos reservados