20.01.2013 г., 19:09

Ти си ми съдба

904 0 1

Когато погледа ми се огледа в твоя,

в стомаха прималя ми от любов,

и виждах само теб сред всички хора

и пожелах си да съм твоя аз до гроб.

 

Усмихна ми се прелъстително и нежно,

докосна плахо моята ръка,

след допира ти исках до полуда

да властвам аз над твоята душа.

 

Съдбата бе решила да ни срещне,

за да изпита нашите сърца

и вкопчени един за друг поехме

да извървим живота си на таз земя.

 

След толкова години пак сме двама,

преглътнали и болка, и тъга,

за обичта ни безгранична хапче няма,

защото ние сме една душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...