20 янв. 2013 г., 19:09

Ти си ми съдба

911 0 1

Когато погледа ми се огледа в твоя,

в стомаха прималя ми от любов,

и виждах само теб сред всички хора

и пожелах си да съм твоя аз до гроб.

 

Усмихна ми се прелъстително и нежно,

докосна плахо моята ръка,

след допира ти исках до полуда

да властвам аз над твоята душа.

 

Съдбата бе решила да ни срещне,

за да изпита нашите сърца

и вкопчени един за друг поехме

да извървим живота си на таз земя.

 

След толкова години пак сме двама,

преглътнали и болка, и тъга,

за обичта ни безгранична хапче няма,

защото ние сме една душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...