Ти си първият ден от моето щастие.

Аз те чаках живот - половин. 

Преживях много болки и страсти, 

и инфаркт. (Слава Богу - един.) 

Ти си мойта молитва за сила, 

дето губих я с вопъл надежда, 

да се върне във мене - простѝла, 

че душата ми късно прогледна... 

Ти си шепот, желание, нежност. 

Чакан прѝстан - уют на покоя ми, 

и след толкоз митични копнежи, 

аз повярвах, че вече си моя! 

Ти си отговор крайно логичен, 

на въпросите - Има ли смисъл? 

Сам да бъда, или да обичам? 

Да изтрия ли, що съм написал? 

Ти си мойто дихание първо, 

за което забързвам нощта, 

да те вдишам в ранното утро 

и да знам, че те има в деня. 

Ти си всичко. Цяла Вселена. 

Моят дом. Дълго пазена вяра, 

че на белия свят сме родени, 

за любов, дето нийде я няма! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

03.11.2023