Ти си първият ден от моето щастие.
Аз те чаках живот - половин.
Преживях много болки и страсти,
и инфаркт. (Слава Богу - един.)
Ти си мойта молитва за сила,
дето губих я с вопъл надежда,
да се върне във мене - простѝла,
че душата ми късно прогледна...
Ти си шепот, желание, нежност.
Чакан прѝстан - уют на покоя ми,
и след толкоз митични копнежи,
аз повярвах, че вече си моя!
Ти си отговор крайно логичен,
на въпросите - Има ли смисъл?
Сам да бъда, или да обичам?
Да изтрия ли, що съм написал?
Ти си мойто дихание първо,
за което забързвам нощта,
да те вдишам в ранното утро
и да знам, че те има в деня.
Ти си всичко. Цяла Вселена.
Моят дом. Дълго пазена вяра,
че на белия свят сме родени,
за любов, дето нийде я няма!
©тихопат.
Данаил Антонов
03.11.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени