Ти си моята икона
Гледам те и не вярвам,
ти си икона, не си човек.
Това лице, лице на ангел,
ръцете ти нежни като кадифе.
Очите ти дълбоки, като езера,
устните ти сякаш долина,
вежди сплетени от нежност,
тялото на Аполон.
Ти не си човек за мене,
ти си моята икона.
Сякаш от художник си рисуван,
или пратен с ангелско крило,
с устни всяка част от теб
ще обрисувам,
ала страх ме е да те докосна,
остани непокътнат
в моето легло...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Георгиева Todos los derechos reservados
