Гледам те и не вярвам,
ти си икона, не си човек.
Това лице, лице на ангел,
ръцете ти нежни като кадифе.
Очите ти дълбоки, като езера,
устните ти сякаш долина,
вежди сплетени от нежност,
тялото на Аполон.
Ти не си човек за мене,
ти си моята икона.
Сякаш от художник си рисуван,
или пратен с ангелско крило,
с устни всяка част от теб
ще обрисувам,
ала страх ме е да те докосна,
остани непокътнат
в моето легло...
© Надя Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
