May 20, 2006, 6:53 PM

Ти си моята икона 

  Poetry
778 0 6

Гледам те и не вярвам,
ти си икона, не си човек.
Това лице, лице на ангел,
ръцете ти нежни като кадифе.
Очите ти дълбоки, като езера,
устните ти сякаш долина,
вежди сплетени от нежност,
тялото на Аполон.
Ти не си човек за мене,
ти си моята икона.
Сякаш от художник си рисуван,
или пратен с ангелско крило,
с устни всяка част от теб
ще обрисувам,
ала страх ме е да те докосна,
остани непокътнат
в моето легло...

 

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??