20 jun 2008, 6:58

Ти си подарък

995 0 5
Опитах се. Опитах се, кълна се!
Опитах се да те залича.
Извадих до един недостатъците ти скътани
и ги проснах пред мене. Но не ми загорча.

Не ми загорча ни от злоба, ни омраза,
не ми загорча от пренебрежение.
Не ми загорча, че ме приласкаваш,
а знаеш, че после ще ме отхвърлиш, без съмнение.

Не ми горчи, че сега се усмихваш
и аз забравям колко бях вбесена.
Не ми горчи, че всичко, което опитвах,
в миг угасна, щом пак седна до мене.

Не ми горчи. Не би могло.
Ти си подарък, не сделка на суетата.
И макар да премачкваш сърцето ми само,
то се смее само, щом ти се върнеш обратно.


19.06.2008г.
гр. Пловдив


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...