20 июн. 2008 г., 06:58

Ти си подарък

993 0 5
Опитах се. Опитах се, кълна се!
Опитах се да те залича.
Извадих до един недостатъците ти скътани
и ги проснах пред мене. Но не ми загорча.

Не ми загорча ни от злоба, ни омраза,
не ми загорча от пренебрежение.
Не ми загорча, че ме приласкаваш,
а знаеш, че после ще ме отхвърлиш, без съмнение.

Не ми горчи, че сега се усмихваш
и аз забравям колко бях вбесена.
Не ми горчи, че всичко, което опитвах,
в миг угасна, щом пак седна до мене.

Не ми горчи. Не би могло.
Ти си подарък, не сделка на суетата.
И макар да премачкваш сърцето ми само,
то се смее само, щом ти се върнеш обратно.


19.06.2008г.
гр. Пловдив


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...