20 июн. 2008 г., 06:58

Ти си подарък

998 0 5
Опитах се. Опитах се, кълна се!
Опитах се да те залича.
Извадих до един недостатъците ти скътани
и ги проснах пред мене. Но не ми загорча.

Не ми загорча ни от злоба, ни омраза,
не ми загорча от пренебрежение.
Не ми загорча, че ме приласкаваш,
а знаеш, че после ще ме отхвърлиш, без съмнение.

Не ми горчи, че сега се усмихваш
и аз забравям колко бях вбесена.
Не ми горчи, че всичко, което опитвах,
в миг угасна, щом пак седна до мене.

Не ми горчи. Не би могло.
Ти си подарък, не сделка на суетата.
И макар да премачкваш сърцето ми само,
то се смее само, щом ти се върнеш обратно.


19.06.2008г.
гр. Пловдив


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...