Ти си подарък
Опитах се. Опитах се, кълна се!
Опитах се да те залича.
Извадих до един недостатъците ти скътани
и ги проснах пред мене. Но не ми загорча.
Не ми загорча ни от злоба, ни омраза,
не ми загорча от пренебрежение.
Не ми загорча, че ме приласкаваш,
а знаеш, че после ще ме отхвърлиш, без съмнение.
Не ми горчи, че сега се усмихваш
и аз забравям колко бях вбесена.
Не ми горчи, че всичко, което опитвах,
в миг угасна, щом пак седна до мене.
Не ми горчи. Не би могло.
Ти си подарък, не сделка на суетата.
И макар да премачкваш сърцето ми само,
то се смее само, щом ти се върнеш обратно.
19.06.2008г.
гр. Пловдив
Опитах се да те залича.
Извадих до един недостатъците ти скътани
и ги проснах пред мене. Но не ми загорча.
Не ми загорча ни от злоба, ни омраза,
не ми загорча от пренебрежение.
Не ми загорча, че ме приласкаваш,
а знаеш, че после ще ме отхвърлиш, без съмнение.
Не ми горчи, че сега се усмихваш
и аз забравям колко бях вбесена.
Не ми горчи, че всичко, което опитвах,
в миг угасна, щом пак седна до мене.
Не ми горчи. Не би могло.
Ти си подарък, не сделка на суетата.
И макар да премачкваш сърцето ми само,
то се смее само, щом ти се върнеш обратно.
19.06.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
