Ти си поезия
Ти си душевната ми рима
и стихотворната ми чакра -
метафора необяснима
на устните ти ме очаква...
а ритъмът на нежни стъпки
се ражда в тебе поетично,
разпукал пролетните пъпки
на вдъхновение различно...
Бездумия в куплети сричам
и форми върху листа вая,
мечтите ми те разсъбличат
до ябълка, родена в рая...
Ти си поезия от чувства,
изгубена във прозаичност -
със огън нека те рисувам
и вечно в стих да те обичам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
