Ти си душевната ми рима
и стихотворната ми чакра -
метафора необяснима
на устните ти ме очаква...
а ритъмът на нежни стъпки
се ражда в тебе поетично,
разпукал пролетните пъпки
на вдъхновение различно...
Бездумия в куплети сричам
и форми върху листа вая,
мечтите ми те разсъбличат
до ябълка, родена в рая...
Ти си поезия от чувства,
изгубена във прозаичност -
със огън нека те рисувам
и вечно в стих да те обичам...
© Михаил Цветански All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
