31 jul 2008, 21:21

Ти си стихия 

  Poesía » De amor
1289 0 5
Последни лъчи на юлското слънце,
по пясъка чертая образи пак,
последни лъчи на прохладен следобед,
морето говори ми сякаш с твоя глас.

Блажено спокойствие без глъч ежедневен,
сякаш прилив гигантски отми всяка гнет.
О, прекрасен миг, скъп подарък,
сякаш видях твойте очи в синевата навред.

Заровил длани в златист топъл пясък,
така нежен и див като твойте коси,
как от стихиите завладели ме с порив,
как от тях се появи ненадейно сега ти!

Неуловима и силна си
и толкова, толкова нежна,
спомен далечен, о, миг пропилян,
сърцето получи присъда не лека -
да тъжи до живот за своя блян
!

Сега съм със мойто море и със бриза флиртуващ,
те дават ми сила - носят ми страст...
а на пясъка написах някак наслука
едно мило име с пет букви...

© Нико Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??