niko (Нико)
10 33
Jul 31, 2008, 9:21 PM

Ти си стихия 

  Poetry » Love
1423 0 5
Последни лъчи на юлското слънце,
по пясъка чертая образи пак,
последни лъчи на прохладен следобед,
морето говори ми сякаш с твоя глас.

Блажено спокойствие без глъч ежедневен,
сякаш прилив гигантски отми всяка гнет.
О, прекрасен миг, скъп подарък,
сякаш видях твойте очи в синевата навред.

Заровил длани в златист топъл пясък,
така нежен и див като твойте коси,
как от стихиите завладели ме с порив,
как от тях се появи ненадейно сега ти!

Неуловима и силна си
и толкова, толкова нежна,
спомен далечен, о, миг пропилян,
сърцето получи присъда не лека -
да тъжи до живот за своя блян!

Сега съм със мойто море и със бриза флиртуващ,
те дават ми сила - носят ми страст...
а на пясъка написах някак наслука
едно мило име с пет букви...

© Нико All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??