31 июл. 2008 г., 21:21

Ти си стихия

Поэзия » Любовная

1.8K 0 5

Последни лъчи на юлското слънце,
по пясъка чертая образи пак,
последни лъчи на прохладен следобед,
морето говори ми сякаш с твоя глас.

Блажено спокойствие без глъч ежедневен,
сякаш прилив гигантски отми всяка гнет.
О, прекрасен миг, скъп подарък,
сякаш видях твойте очи в синевата навред.

Заровил длани в златист топъл пясък,
така нежен и див като твойте коси,
как от стихиите завладели ме с порив,
как от тях се появи ненадейно сега ти!

Неуловима и силна си
и толкова, толкова нежна,
спомен далечен, о, миг пропилян,
сърцето получи присъда не лека -
да тъжи до живот за своя блян!

Сега съм със мойто море и със бриза флиртуващ,
те дават ми сила - носят ми страст...
а на пясъка написах някак наслука
едно мило име с пет букви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

враната (Маргарита Василева)

Сам с любовта...!Най-хубавият копнеж!!!

2008-08-16T13:43:05+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Поздравления - прекрасен стих!!!

2008-08-16T08:15:23+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Ааа, не може така. Виж там, морето, вълните впрегни ги и преразгледайте въпроса под лупа.Тъгата по един блян до живот... ами, я погледни колко красиво лято е, новият блян се е изтегнал там на пясъка и те чака.Сттрахотно стихо и много сила в него. Браво.

2008-08-05T03:44:21+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Ле ,ле каква любов!Страхотно пишеш!поздравления!

2008-08-03T18:16:11+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

стихийно е твоето чувство...много, много обич има тук...

2008-08-01T00:07:27+03:00