Последни лъчи на юлското слънце,
по пясъка чертая образи пак,
последни лъчи на прохладен следобед,
морето говори ми сякаш с твоя глас.
Блажено спокойствие без глъч ежедневен,
сякаш прилив гигантски отми всяка гнет.
О, прекрасен миг, скъп подарък,
сякаш видях твойте очи в синевата навред.
Заровил длани в златист топъл пясък,
така нежен и див като твойте коси,
как от стихиите завладели ме с порив,
как от тях се появи ненадейно сега ти! ...