22 abr 2008, 8:27

Ти си тук, а си далече 

  Poesía » De amor
831 0 4
Поглеждам те и нямам сила,
не знаеш колко в мен боли,
онази мъка е обвила -
щастие и обич, и мечти!

Поглеждаш ме, погалваш ме със поглед,
не пуска болката, сърцето ми зове -
да ме прегръщаш искам още,
да те усещам пак до мен!

Не знаеш колко страх е скрила
душата ми - погубена сълза.
И тази нощ от мъка пия,
ти близо си, а не мога да те стигна със ръка!

Погубваща е мъката по тебе
и нищо истинско не виждам на света,
Ти близо си, а всъщност си далече,
в друг свят, със други правила!

И как кажи ми да забравя
красивите ти две очи,
Не мога в миналото си да те оставя,
любовта към тебе още ме гори!

Но ще търпя, все някога ще мине,
онази болка от изгубена любов,
Ще те обичам тайно пак от всички,
ще бъда с теб в съня си всяка нощ!

Ето, пак поглеждам те и стена,
отново срещам погледа ти нежен,
Безкрайна е тъгата ми студена,
че ти си тук, а всъщност си далече!

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??