Apr 22, 2008, 8:27 AM

Ти си тук, а си далече

  Poetry » Love
1.1K 0 4
Поглеждам те и нямам сила,
не знаеш колко в мен боли,
онази мъка е обвила -
щастие и обич, и мечти!

Поглеждаш ме, погалваш ме със поглед,
не пуска болката, сърцето ми зове -
да ме прегръщаш искам още,
да те усещам пак до мен!

Не знаеш колко страх е скрила
душата ми - погубена сълза.
И тази нощ от мъка пия,
ти близо си, а не мога да те стигна със ръка!

Погубваща е мъката по тебе
и нищо истинско не виждам на света,
Ти близо си, а всъщност си далече,
в друг свят, със други правила!

И как кажи ми да забравя
красивите ти две очи,
Не мога в миналото си да те оставя,
любовта към тебе още ме гори!

Но ще търпя, все някога ще мине,
онази болка от изгубена любов,
Ще те обичам тайно пак от всички,
ще бъда с теб в съня си всяка нощ!

Ето, пак поглеждам те и стена,
отново срещам погледа ти нежен,
Безкрайна е тъгата ми студена,
че ти си тук, а всъщност си далече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...