Ти си в тишината

6 nov 2015, 23:13

Poesía » Otra

573 0 1

Понякога се сливам с тишината,

а мислите ми времето раздират

и капки кръв се стичат от душата,

молитвено мечтите ми умират.

Застинало сърцето ми те чака

на прага на самотния ни дом,

където за последно се изплака

потърсило от мъката заслон.

Прегръщаш ме и казваш да вървя,

затварям си очите да те видя,

преди да се родя и след това

нашепваш нежно: Аз над теб ще бдя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

KRONOS.1 (Борислав тодоров)

2017-03-06T19:12:45+02:00

Почувствах сълзите в очите ти, когато си го написала и усетих вечната ти любов към него.До болка истинско е.