6 nov 2015, 23:13

Ти си в тишината 

  Poesía » Otra
610 0 1
Понякога се сливам с тишината,
а мислите ми времето раздират
и капки кръв се стичат от душата,
молитвено мечтите ми умират.
Застинало сърцето ми те чака
на прага на самотния ни дом,
където за последно се изплака
потърсило от мъката заслон.
Прегръщаш ме и казваш да вървя,
затварям си очите да те видя,
преди да се родя и след това
нашепваш нежно: Аз над теб ще бдя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??