Ти си в тишината

Poetry » Other

862 0 1

Понякога се сливам с тишината,

а мислите ми времето раздират

и капки кръв се стичат от душата,

молитвено мечтите ми умират.

Застинало сърцето ми те чака

на прага на самотния ни дом,

където за последно се изплака

потърсило от мъката заслон.

Прегръщаш ме и казваш да вървя,

затварям си очите да те видя,

преди да се родя и след това

нашепваш нежно: Аз над теб ще бдя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Почувствах сълзите в очите ти, когато си го написала и усетих вечната ти любов към него.До болка истинско е.

2017-03-06T19:12:45+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0