donikaa (Доника Стоянова)
38 75
Nov 6, 2015, 11:13 PM

Ти си в тишината 

  Poetry » Other
542 0 1

Понякога се сливам с тишината,

а мислите ми времето раздират

и капки кръв се стичат от душата,

молитвено мечтите ми умират.


Застинало сърцето ми те чака

на прага на самотния ни дом,

където за последно се изплака

потърсило от мъката заслон.


Прегръщаш ме и казваш да вървя,

затварям си очите да те видя,

преди да се родя и след това

нашепваш нежно: Аз над теб ще бдя!

© Доника Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Почувствах сълзите в очите ти, когато си го написала и усетих вечната ти любов към него.До болка истинско е.
Random works
: ??:??