Ти съществуваш
Тебе чаках животи, влизах в разни тела,
изкушен бях от чар и усмивки красиви.
Скитник бях по неволя във слепи сърца.
Уморих се да вярвам в любови фалшиви.
Търсех те във очите на всяка жена,
но се блъсках във маски на мили светици...
Утолявах им устните, пиех плътта
и усещах как в тях се вселяват мръсници.
Виждах майките в тях, раждаха грехове,
бяха силни и слаби – робини на чувства
и царици с корони от огън и лед,
и пелин до горчиво - опиващо вкусен.
Не разбирах защо се страхуват така,
щом поглеждах аз скришом към някоя друга,
моят страх беше в дъх как да се преродя -
тленността е най-тъжната мъжка заблуда.
И не знаех защо съм във тази душа,
ала Бог ми показа, че ти съществуваш
и със риск за последен път аз да сгреша -
ще обичам светица, мръсница ще любя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
