Dally_B (Даниела)
106 123
27 nov 2013, 15:19

Ти... ти...ти... 

  Poesía » De amor
688 0 4

И вечер аз приличам ли на вятър?

Приличам ли на обич отминала?

Дали ме чакаш нейде сам и стар,

или аз бях една искра изстинала?

 

И там, далечен, колкото бе и преди,

аз пак съзирам твоята усмивка,

търсеща жарко слънце да я озари.

А ветрове вилняха под твоята завивка.

 

Не, нямам спомени за теб, мечти.

И къс от настояще даже нямам.

В мен остана само ти... ти... ти...

От всичко друго успявах да избягам.

 

А ти след мене не понечи. И за миг.

Остави ме. Но аз, от толкоз обич уморена,

забравих името ти, твоя глас и лик.

Завърнах се. И същата, и преродена.

 

В дома, в който ти не чакаш вече.

Надеждата оставил в друга стая.

Аз всъщност не бях ходила далече,

защо се бавих толкова – не зная...

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??