23 ago 2006, 12:56

Ти тръгна...

  Poesía
926 0 2
Ти тръгна…
Ти потъна в тъмнината,
след тебе дълго гледах във нощта
и усетих, че в душата
пак нахлува самота.

Ти тръгна…
И във този миг
исках да извикам “остани”,
но в мен остана този вик -
той нищо нямаше да промени.

Ти тръгна…
И времето за меня спря,
нищо няма смисъл вече.
Няма смисъл животът ми сега,
когато си така далече.

Ти тръгна…
Ти потъна в мрака
и не можех да те спра.
Душата ми без глас заплака -
как без теб ще продължа?

Върни се! Прогони самотата,
мрака и тъгата.
Върни се! Дай светлина
на мойта страдаща душа!

Ела! И целуни очите,
нежно косите погали.
Ела! И пресуши сълзите,
нека спре да ме боли!

Ела! Сърцето ми за теб тупти!
Ела! Не тръгвай, спри!
Не тръгвай! С мен бъди!
Обичам те! До мене остани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....