23 авг. 2006 г., 12:56

Ти тръгна... 

  Поэзия
753 0 2
Ти тръгна…
Ти потъна в тъмнината,
след тебе дълго гледах във нощта
и усетих, че в душата
пак нахлува самота.

Ти тръгна…
И във този миг
исках да извикам “остани”,
но в мен остана този вик -
той нищо нямаше да промени.

Ти тръгна…
И времето за меня спря,
нищо няма смисъл вече.
Няма смисъл животът ми сега,
когато си така далече.

Ти тръгна…
Ти потъна в мрака
и не можех да те спра.
Душата ми без глас заплака -
как без теб ще продължа?

Върни се! Прогони самотата,
мрака и тъгата.
Върни се! Дай светлина
на мойта страдаща душа!

Ела! И целуни очите,
нежно косите погали.
Ела! И пресуши сълзите,
нека спре да ме боли!

Ела! Сърцето ми за теб тупти!
Ела! Не тръгвай, спри!
Не тръгвай! С мен бъди!
Обичам те! До мене остани!

© Калина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??