Ти тръгна...
Ти тръгна…
Ти потъна в тъмнината,
след тебе дълго гледах във нощта
и усетих, че в душата
пак нахлува самота.
Ти тръгна…
И във този миг
исках да извикам “остани”,
но в мен остана този вик -
той нищо нямаше да промени.
Ти тръгна…
И времето за меня спря,
нищо няма смисъл вече.
Няма смисъл животът ми сега,
когато си така далече.
Ти тръгна…
Ти потъна в мрака
и не можех да те спра.
Душата ми без глас заплака -
как без теб ще продължа?
Върни се! Прогони самотата,
мрака и тъгата.
Върни се! Дай светлина
на мойта страдаща душа!
Ела! И целуни очите,
нежно косите погали.
Ела! И пресуши сълзите,
нека спре да ме боли!
Ела! Сърцето ми за теб тупти!
Ела! Не тръгвай, спри!
Не тръгвай! С мен бъди!
Обичам те! До мене остани!
Ти потъна в тъмнината,
след тебе дълго гледах във нощта
и усетих, че в душата
пак нахлува самота.
Ти тръгна…
И във този миг
исках да извикам “остани”,
но в мен остана този вик -
той нищо нямаше да промени.
Ти тръгна…
И времето за меня спря,
нищо няма смисъл вече.
Няма смисъл животът ми сега,
когато си така далече.
Ти тръгна…
Ти потъна в мрака
и не можех да те спра.
Душата ми без глас заплака -
как без теб ще продължа?
Върни се! Прогони самотата,
мрака и тъгата.
Върни се! Дай светлина
на мойта страдаща душа!
Ела! И целуни очите,
нежно косите погали.
Ела! И пресуши сълзите,
нека спре да ме боли!
Ела! Сърцето ми за теб тупти!
Ела! Не тръгвай, спри!
Не тръгвай! С мен бъди!
Обичам те! До мене остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Всички права запазени
иначе е супер !! 6