16 mar 2007, 19:46

Ти тръгна...

  Poesía
858 0 11
Ти тръгна, а след тебе топлината,
като кутре послушно хукна да те гони...
Студът заблъска ядно по стъклата
на онемелите от скръб балкони,
нахлу през тях и във очите се стаи...
Ти тръгна, а светът се вледени.
В студен кристал небето се превърна.
Денят ми във сълзи се претопи
от мисълта, че няма да те върна...
Ти тръгна... а във вазите цветята
превърнаха се в шума пожълтяла,
от стъпките заглъхващи - душата
преобрази се във старица побеляла...
И само празнотата в мен царува
и шепне тихи думи на стените...
Сърцето неуспешно се преструва ,
че пълноценни и без теб са дните...
Ти тръгна... а след тебе тишината 
препълни стаите с тъга незрима,
но любовта ми, мили - истинска и свята
и след твойто "сбогом" още ще я има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....