Mar 16, 2007, 7:46 PM

Ти тръгна...

  Poetry
855 0 11
Ти тръгна, а след тебе топлината,
като кутре послушно хукна да те гони...
Студът заблъска ядно по стъклата
на онемелите от скръб балкони,
нахлу през тях и във очите се стаи...
Ти тръгна, а светът се вледени.
В студен кристал небето се превърна.
Денят ми във сълзи се претопи
от мисълта, че няма да те върна...
Ти тръгна... а във вазите цветята
превърнаха се в шума пожълтяла,
от стъпките заглъхващи - душата
преобрази се във старица побеляла...
И само празнотата в мен царува
и шепне тихи думи на стените...
Сърцето неуспешно се преструва ,
че пълноценни и без теб са дните...
Ти тръгна... а след тебе тишината 
препълни стаите с тъга незрима,
но любовта ми, мили - истинска и свята
и след твойто "сбогом" още ще я има...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...