Ти тръгна...
856
0
11
Ти тръгна, а след тебе топлината,
като кутре послушно хукна да те гони...
Студът заблъска ядно по стъклата
на онемелите от скръб балкони,
нахлу през тях и във очите се стаи...
Ти тръгна, а светът се вледени.
В студен кристал небето се превърна.
Денят ми във сълзи се претопи
от мисълта, че няма да те върна...
Ти тръгна... а във вазите цветята
превърнаха се в шума пожълтяла,
от стъпките заглъхващи - душата
преобрази се във старица побеляла...
И само празнотата в мен царува
и шепне тихи думи на стените...
Сърцето неуспешно се преструва ,
че пълноценни и без теб са дните...
Ти тръгна... а след тебе тишината
препълни стаите с тъга незрима,
но любовта ми, мили - истинска и свята
и след твойто "сбогом" още ще я има...
като кутре послушно хукна да те гони...
Студът заблъска ядно по стъклата
на онемелите от скръб балкони,
нахлу през тях и във очите се стаи...
Ти тръгна, а светът се вледени.
В студен кристал небето се превърна.
Денят ми във сълзи се претопи
от мисълта, че няма да те върна...
Ти тръгна... а във вазите цветята
превърнаха се в шума пожълтяла,
от стъпките заглъхващи - душата
преобрази се във старица побеляла...
И само празнотата в мен царува
и шепне тихи думи на стените...
Сърцето неуспешно се преструва ,
че пълноценни и без теб са дните...
Ти тръгна... а след тебе тишината
препълни стаите с тъга незрима,
но любовта ми, мили - истинска и свята
и след твойто "сбогом" още ще я има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
