Ти тръгна, а след тебе топлината, като кутре послушно хукна да те гони... Студът заблъска ядно по стъклата на онемелите от скръб балкони, нахлу през тях и във очите се стаи... Ти тръгна, а светът се вледени. В студен кристал небето се превърна. Денят ми във сълзи се претопи от мисълта, че няма да те върна... Ти тръгна... а във вазите цветята превърнаха се в шума пожълтяла, от стъпките заглъхващи - душата преобрази се във старица побеляла... И само празнотата в мен царува и шепне тихи думи на стените... Сърцето неуспешно се преструва , че пълноценни и без теб са дните... Ти тръгна... а след тебе тишината препълни стаите с тъга незрима, но любовта ми, мили - истинска и свята и след твойто "сбогом" още ще я има...
Ти тръгна... а след тебе тишината
препълни стаите с тъга незрима,
но любовта ми, мили - истинска и свята
и след твойто "сбогом" още ще я има...
* * *
Звучи толкова болезнено!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.