stenli499 (Станислава) stenli499 (Станислава)
23 291
25 sept 2010, 0:04

Ти тръгваш

1.1K 0 6

Ти тръгваш. След тебе остават

стегнат куфар и по-малко беди.

Ти тръгваш - сълзите чертаят

по моята буза горещи следи.

 

Ти тръгваш. Нещо се къса вьв мене -

чувство ли, спомен или сърце?

Как искам отново, отново да взема

лицето ти в своите нежни ръце!

 

Ти тръгваш. Дори за последно

пак бих те целунала топло.

Но знам, че за теб съм жената поредна,

която се скрива в нечутия вопъл.

 

Ти тръгваш. Дъждът не престана,

както твоя щафетен грях.

Аз излизам навън - без дъждобрана.

Вече от нищо не ме е страх!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0