Ти тръгваш. След тебе остават
стегнат куфар и по-малко беди.
Ти тръгваш - сълзите чертаят
по моята буза горещи следи.
Ти тръгваш. Нещо се къса вьв мене -
чувство ли, спомен или сърце?
Как искам отново, отново да взема
лицето ти в своите нежни ръце!
Ти тръгваш. Дори за последно
пак бих те целунала топло.
Но знам, че за теб съм жената поредна,
която се скрива в нечутия вопъл.
Ти тръгваш. Дъждът не престана,
както твоя щафетен грях.
Аз излизам навън - без дъждобрана.
Вече от нищо не ме е страх!
© Станислава Всички права запазени