21 sept 2012, 15:11

Ти, време, разбираш

  Poesía » Otra
802 0 0

Ти, време, разбираш

 

Всеки ден от календара

отхвърлям отминал мой живот.

Като дреха стара

захвърлям надалеч.

 

Всичко се повтаря,

като ден голям.

Изживяваш мига отново,

дошъл като дар.

 

Ти, време, разбираш

колко си скъпо за мен.

Как ме омайваш

да тръгна с теб като ден.

 

Заличава календарът всичките дни,

отброени от тебе, живот.

Само човешките съдби

се пресичат в теб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....