Ти, време, разбираш
Всеки ден от календара
отхвърлям отминал мой живот.
Като дреха стара
захвърлям надалеч.
Всичко се повтаря,
като ден голям.
Изживяваш мига отново,
дошъл като дар.
Ти, време, разбираш
колко си скъпо за мен.
Как ме омайваш
да тръгна с теб като ден.
Заличава календарът всичките дни,
отброени от тебе, живот.
Само човешките съдби
се пресичат в теб.
© Мария Всички права запазени