21.09.2012 г., 15:11

Ти, време, разбираш

797 0 0

Ти, време, разбираш

 

Всеки ден от календара

отхвърлям отминал мой живот.

Като дреха стара

захвърлям надалеч.

 

Всичко се повтаря,

като ден голям.

Изживяваш мига отново,

дошъл като дар.

 

Ти, време, разбираш

колко си скъпо за мен.

Как ме омайваш

да тръгна с теб като ден.

 

Заличава календарът всичките дни,

отброени от тебе, живот.

Само човешките съдби

се пресичат в теб.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...