3 mar 2013, 19:08

Ти въстана!

  Poesía
828 0 10

Ти въстана!

Ти пак въстана!
Реки от хора потекоха напред!
Отвориха се стари рани,
а аз съм само слаб поет.
Убиха Ботев,
над Вазов се надсмяха,
та аз ли ще възпея твоя гнет,
о, майко моя, продават ти децата,
а старците ти ровят
в кофите за смет.

Но ти въстана!
С Вапцаровата вяра, призори
за стаята от електричество обляна,
на барикаден бой готова си дори!

И ти въстана!
Земя на горди прадеди,
обичам те и в тебе ще остана!
Един гроб и за мене отреди!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...