Ти въстана!
Ти въстана!
Ти пак въстана!
Реки от хора потекоха напред!
Отвориха се стари рани,
а аз съм само слаб поет.
Убиха Ботев,
над Вазов се надсмяха,
та аз ли ще възпея твоя гнет,
о, майко моя, продават ти децата,
а старците ти ровят
в кофите за смет.
Но ти въстана!
С Вапцаровата вяра, призори
за стаята от електричество обляна,
на барикаден бой готова си дори!
И ти въстана!
Земя на горди прадеди,
обичам те и в тебе ще остана!
Един гроб и за мене отреди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Тодорова Все права защищены
