26 ene 2018, 18:16

Ти за всички си една

  Poesía » Civil
587 0 0

                                                Българийо, майко мила,

                                                на тринадесет века  пътя бродѝла

                                                през премеждия големи до днес,

                                                време на светлина и прогрес.

                    

                                                В теб юначни чеда се родиха,

                                                пламени патриоти бяха,

                                                за твойто благо те се биха,

                                                за твойта слава те умряха!

                        

                                                И ние бяхме предано поколение,

                                                не бяхме безумни материалисти,

                                                за теб бяхме готови на заколение,

                                                бяхме си чисти идеалисти.

                            

                                                Не плакахме от далечна чужбина:

                                                ,,Колко ни липсваш Родино!"

                                                Не бяхме с оръжие на барикади.

                                                Работехме често по разни бригади

                           

                                                съботници, недели дори

                                                да строим бъдеще със сияйни зори.

                                                Водиха ни уж големи патриоти,

                                                но от тях един не се изпоти!

                

                                                Ех, Българийо, любима,

                                                ти за всички си една,

                                                една майка, една Родина

                                                и за истинските, и за фалшивите чеда!

                                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....