Българийо, майко мила,

                                                на тринадесет века  пътя бродѝла

                                                през премеждия големи до днес,

                                                време на светлина и прогрес.

                                                В теб юначни чеда се родиха,

                                                пламени патриоти бяха,

                                                за твойто благо те се биха,

                                                за твойта слава те умряха!

                                                И ние бяхме предано поколение,

                                                не бяхме безумни материалисти,

                                                за теб бяхме готови на заколение,

                                                бяхме си чисти идеалисти.

                                                Не плакахме от далечна чужбина:

                                                ,,Колко ни липсваш Родино!"

                                                Не бяхме с оръжие на барикади.

                                                Работехме често по разни бригади

                                                съботници, недели дори

                                                да строим бъдеще със сияйни зори.

                                                Водиха ни уж големи патриоти,

                                                но от тях един не се изпоти!

                                                Ех, Българийо, любима,

                                                ти за всички си една,

                                                една майка, една Родина

                                                и за истинските, и за фалшивите чеда!