Ти знаеш ли?...
Ти знаеш ли какво е обич?
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Всяка нощ, всеки ден в него да се вричаш,
не знаеш, не можеш като мене да обичаш.
Да го гледаш тихо, мълчаливо,
да го галиш с думи, с тишина,
да го любиш - страстно, диво...
Не, това не са слова.
Ти знаеш ли какво е вяра?
Ти можеш ли във него да повярваш,
ревност страшна да изгаря
душата ти, но ти да вярваш?
Да го милваш с нежни длани,
да го топлиш във студа,
да лекуваш с вяра всяка рана...
Не! Повярвай ми, това не са слова.
И всеки ден във него да се влюбваш,
да го пазиш като мъничко дете,
да го намираш в ръцете си, да го изгубваш...
в усмивката на твоето лице.
Ти знаеш ли какво е болка?
Ти знаеш ли от всяка дума как боли
и казваш си:"НЕ,стига толкова!",
но забравяш и обичаш по-силно от преди?
Да прощаваш всяка грешка,
пренебрегвайки себе си, света
и всяка обида, дума тежка,
да заравяш във пръстта.
Ти знаеш ли какво е нежност,
спомен от целувка межна,
ти можеш ли на нея да робуваш,
а после рани да лекуваш?
Да го притискаш мислено с ръце,
да го носиш в спомен, във сълза,
да го пазиш в своето сърце?...
Уви, това не са слова.
Ти можеш ли като мене да обичаш?
Да се отдаваш без жал, без суета,
в огъня боса да влизаш
и да излизаш, недокосната от жарта.
Ти знаеш ли какво е обич?
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Всеки ден, всяка нощ в него да се вричаш...
Не знаеш, не можеш като мен да го обичаш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados