7 ago 2007, 10:10

Ти знаеш ли?...

  Poesía
1.4K 0 1

Ти знаеш ли какво е обич?
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Всяка нощ, всеки ден в него да се вричаш,
не знаеш, не можеш като мене да обичаш.

     Да го гледаш тихо, мълчаливо,
     да го галиш с думи, с тишина,
     да го любиш - страстно, диво...
     Не, това не са слова.

            Ти знаеш ли какво е вяра?
             Ти можеш ли във него да повярваш,
              ревност страшна да изгаря 
              душата ти, но ти да вярваш?

                     Да го милваш с нежни длани,
                       да  го топлиш във студа,
                    да лекуваш с вяра всяка рана...
                    Не! Повярвай ми, това не са слова.

                           И всеки ден във него да се влюбваш,
                           да го пазиш като мъничко дете,
                           да го намираш в ръцете си, да го изгубваш...
                           в усмивката на твоето лице.

                                Ти знаеш ли какво е болка?
                                Ти знаеш ли от всяка дума как боли
                                и казваш си:"НЕ,стига толкова!",
                                но забравяш и обичаш по-силно от преди?

                                    Да прощаваш всяка грешка,
                                    пренебрегвайки себе си, света
                                    и всяка обида, дума тежка,
                                     да заравяш във пръстта.

                                         Ти знаеш ли какво е нежност,
                                         спомен от целувка межна,
                                          ти  можеш ли на нея да робуваш,
                                          а после рани да лекуваш?

                                               Да го притискаш мислено с ръце,
                                               да го носиш в спомен, във сълза,
                                               да го пазиш в своето сърце?...
                                               Уви, това не са слова.

                            Ти можеш ли като мене да обичаш?
                       Да се отдаваш без жал, без суета,
                     в огъня боса да влизаш
                     и да излизаш, недокосната от жарта.





Ти знаеш ли какво е обич?
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Всеки ден, всяка нощ в него да се вричаш...
Не знаеш, не можеш като мен да го обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....