7.08.2007 г., 10:10

Ти знаеш ли?...

1.4K 0 1

Ти знаеш ли какво е обич?
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Всяка нощ, всеки ден в него да се вричаш,
не знаеш, не можеш като мене да обичаш.

     Да го гледаш тихо, мълчаливо,
     да го галиш с думи, с тишина,
     да го любиш - страстно, диво...
     Не, това не са слова.

            Ти знаеш ли какво е вяра?
             Ти можеш ли във него да повярваш,
              ревност страшна да изгаря 
              душата ти, но ти да вярваш?

                     Да го милваш с нежни длани,
                       да  го топлиш във студа,
                    да лекуваш с вяра всяка рана...
                    Не! Повярвай ми, това не са слова.

                           И всеки ден във него да се влюбваш,
                           да го пазиш като мъничко дете,
                           да го намираш в ръцете си, да го изгубваш...
                           в усмивката на твоето лице.

                                Ти знаеш ли какво е болка?
                                Ти знаеш ли от всяка дума как боли
                                и казваш си:"НЕ,стига толкова!",
                                но забравяш и обичаш по-силно от преди?

                                    Да прощаваш всяка грешка,
                                    пренебрегвайки себе си, света
                                    и всяка обида, дума тежка,
                                     да заравяш във пръстта.

                                         Ти знаеш ли какво е нежност,
                                         спомен от целувка межна,
                                          ти  можеш ли на нея да робуваш,
                                          а после рани да лекуваш?

                                               Да го притискаш мислено с ръце,
                                               да го носиш в спомен, във сълза,
                                               да го пазиш в своето сърце?...
                                               Уви, това не са слова.

                            Ти можеш ли като мене да обичаш?
                       Да се отдаваш без жал, без суета,
                     в огъня боса да влизаш
                     и да излизаш, недокосната от жарта.





Ти знаеш ли какво е обич?
Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Всеки ден, всяка нощ в него да се вричаш...
Не знаеш, не можеш като мен да го обичаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...