Ти гледал ли си нощем към луната
прииждащите облаци със дъжд,
и вярвал ли си сляпо във съдбата
и чувството, че точно този мъж,
ще бъде твоят рицар (без доспехи),
а с рози и прозрачна синева
и падайки ще жъне пак успехи
за теб - за мен - за любовта...
... ти знаеш ли, че той ще те сънува
в легло от недоплакани сълзи
и всеки ден към тебе ще пътува,
във този стих, където си и Ти.