Feb 11, 2009, 7:58 AM
Ти знаеш ли...
Ти гледал ли си нощем към луната
прииждащите облаци със дъжд,
и вярвал ли си сляпо във съдбата
и чувството, че точно този мъж,
ще бъде твоят рицар (без доспехи),
а с рози и прозрачна синева
и падайки ще жъне пак успехи
за теб - за мен - за любовта...
... ти знаеш ли, че той ще те сънува
в легло от недоплакани сълзи
и всеки ден към тебе ще пътува,
във този стих, където си и Ти.
прииждащите облаци със дъжд,
и вярвал ли си сляпо във съдбата
и чувството, че точно този мъж,
ще бъде твоят рицар (без доспехи),
а с рози и прозрачна синева
и падайки ще жъне пак успехи
за теб - за мен - за любовта...
... ти знаеш ли, че той ще те сънува
в легло от недоплакани сълзи
и всеки ден към тебе ще пътува,
във този стих, където си и Ти.
© Анелия Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно!!! И твоят рицар - също!
-
Красиво е!
-
Дъжд, рози, рицар и поетично чувство. Личи си.
-
Красиво пишеш , Анелия ! Затрогващо !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
