Тих пролетен дъжд
над града се сипе,
по улиците аз вървя,
твоето име шептя.
Тих пролетен дъжд
над града се сипе,
силно крещейки аз
дума само една,
обичам те и затова
плача аз.
Този дъжд е толкова
тих, също като теб,
но знаеш ли как силно
ми липсваш. И
от това ме боли.
За тебе мисля аз и
плача.
Силно теб обичам.
08.04.2008 година.
Първото ми стихотворение :)
© Надя Димитрова Todos los derechos reservados