12.01.2011 г., 16:14

Тих пролетен дъжд

659 0 1

Тих пролетен дъжд 

над града се сипе, 

по улиците аз вървя, 

твоето име шептя.

 

Тих пролетен дъжд 

над града се сипе, 

силно крещейки аз 

дума само една,

обичам те и затова 

плача аз.

 

Този дъжд е толкова 

тих, също като теб,

но знаеш ли как силно

 ми липсваш.  И 

от това ме боли.

 

За тебе мисля аз и  Плача. Силно теб  Обичам.(2пъти)

За тебе мисля аз и 

плача. 

Силно теб обичам.

 

 

08.04.2008 година.

Първото ми стихотворение :) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...