12.01.2011 г., 16:14

Тих пролетен дъжд

660 0 1

Тих пролетен дъжд 

над града се сипе, 

по улиците аз вървя, 

твоето име шептя.

 

Тих пролетен дъжд 

над града се сипе, 

силно крещейки аз 

дума само една,

обичам те и затова 

плача аз.

 

Този дъжд е толкова 

тих, също като теб,

но знаеш ли как силно

 ми липсваш.  И 

от това ме боли.

 

За тебе мисля аз и  Плача. Силно теб  Обичам.(2пъти)

За тебе мисля аз и 

плача. 

Силно теб обичам.

 

 

08.04.2008 година.

Първото ми стихотворение :) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...