12 dic 2009, 9:39

Тиха душа

  Poesía
853 0 4

 

тихо свряна в миша дупка там в ъгъла се свила кротко тя сълзи си рони и оплаква си съдбата тихо-вече даже тя не стене там далеч от погледите чужди кротко кат раненото добиче стичат й са простичко сълзите вече тя дори не съди не кълне и не проклина казват-туй е писано за тебе е добре ще го живее
туй коет за таз съдба се пише в голямата житейска книга то на друг не ще се случи кръст е неин - ще си го носи тя душата тихо страда тя и в радост тиха беше просто слагаше главата върху рамото любимо тук сега е без надежда тук сама е, но така и предпочита нивга никой не е редно мъката й да разбира тя в компания сияе смее се и се шегува тя на никого не ще покаже с колко болка е зарита тук самичка, в мрака скрита тя пред себе си едничка ще признае че боли я ще признае че обича нивга вече в нея никой няма да надниква даже тя като матрьошката голяма ще затвори малките си тайни

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Симова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Всичко добро ти пожелавам!
  • Пишеш хубаво - така помагаш на Душата...да премине и през това!
    А за другото...просто ми повярвай!!
    Хубав ден от мен!
  • тъжна е но няма да си признае.Слънце.....да слънце грее и над бунищата но там не е красиво дори във хубаво време.
  • Тъжна е душата ти...знай, че Слънцето винаги изгрява...и прогонва зимата!
    Хареса ми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....