dess7599 (Десислава Симова)
2 5
12 dic 2009, 9:39

Тиха душа 

  Poesía
689 0 4

 

тихо свряна в миша дупка
там в ъгъла се свила
кротко тя сълзи си рони
и оплаква си съдбата
тихо-вече даже тя не стене
там далеч от погледите чужди
кротко кат раненото добиче
стичат й са простичко сълзите
вече тя дори не съди
не кълне и не проклина
казват-туй е писано за тебе
е добре ще го живее

туй коет за таз съдба се пише
в голямата житейска книга
то на друг не ще се случи
кръст е неин - ще си го носи
тя душата тихо страда
тя и в радост тиха беше
просто слагаше главата
върху рамото любимо
тук сега е без надежда
тук сама е, но така и предпочита
нивга никой не е редно
мъката й да разбира
тя в компания сияе
смее се и се шегува
тя на никого не ще покаже
с колко болка е зарита
тук самичка, в мрака скрита
тя пред себе си едничка
ще признае че боли я
ще признае че обича
нивга вече в нея никой
няма да надниква даже
тя като матрьошката голяма
ще затвори малките си тайни

 

 

 

 

 

© Десислава Симова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!Всичко добро ти пожелавам!
  • Пишеш хубаво - така помагаш на Душата...да премине и през това!
    А за другото...просто ми повярвай!!
    Хубав ден от мен!
  • тъжна е но няма да си признае.Слънце.....да слънце грее и над бунищата но там не е красиво дори във хубаво време.
  • Тъжна е душата ти...знай, че Слънцето винаги изгрява...и прогонва зимата!
    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??