Тиха душа
тихо свряна в миша дупка там в ъгъла се свила кротко тя сълзи си рони и оплаква си съдбата тихо-вече даже тя не стене там далеч от погледите чужди кротко кат раненото добиче стичат й са простичко сълзите вече тя дори не съди не кълне и не проклина казват-туй е писано за тебе е добре ще го живее
туй коет за таз съдба се пише в голямата житейска книга то на друг не ще се случи кръст е неин - ще си го носи тя душата тихо страда тя и в радост тиха беше просто слагаше главата върху рамото любимо тук сега е без надежда тук сама е, но така и предпочита нивга никой не е редно мъката й да разбира тя в компания сияе смее се и се шегува тя на никого не ще покаже с колко болка е зарита тук самичка, в мрака скрита тя пред себе си едничка ще признае че боли я ще признае че обича нивга вече в нея никой няма да надниква даже тя като матрьошката голяма ще затвори малките си тайни
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Симова Всички права запазени
